Честота на сърдечната дейност – пулс. Обикновено при хипотиреоидизъм пулсът се забавя, но също така може да се появят и аритмии, особено при хора над петдесетте. Пулсът може да се забави до петдесет удара в минута при нормален пулс 70–80 удара в минута. Бавната сърдечна честота означава мудно кръвообращение, което от своя страна води до студена кожа, сини устни, подути глезени, полова немощ и риск от развитие на сърдечна недостатъчност. Ако не се коригира високото ниво на холестерол, то може да предизвика стесняване на артерии и възможност от развитие на сърдечна слабост. Може да се появи и сърцебиене.
Кръвно налягане. Кръвното налягане може да е ниско и това се дължи на бавната сърдечна честота, но то може и да се повиши поради стесняване на артериите от натрупания холестерол.1
Болки в гърдите. При хората с хипотиреоидизъм от типа на Хашимото често се случва да имат болки отпред в гърдите. От друга страна, при ниско ниво на щитовидни хормони болните рядко заболяват от ангина пекторис (стенокардия), но ако започне интензивно лечение с тироксин, в гърдите се появяват типичните стенокардни болки. Те се проявяват като стягане и притискане в гърдите при физическо усилие, но престават при покой. По време на лечението с тироксин се изисква постепенно увеличаване на дозата до достигане на подходящата.
Задух. Затрудненото дишане се среща често и за него допринасят също повишеното телесно тегло, анемията, бавният пулс и задържането на течност в организма – както в гръдния кош, така и около глезените.
Тегло. Най-типичната промяна е бавното наддаване, да кажем, с 4,5 кг на година, независимо от слабия апетит, когато изобщо го има. Това се дължи на забавената обмяна на веществата.

През 1947 г. д-р Адолф Магнус-Леви изучава затлъстяването. Той прилага на една медицинска сестра с наднормено тегло допълнително количество тироксин и открива, че тя използва 30 на сто повече кислород от преди. Лекарят разбира, че тя изгаря храната си по-бързо, и на това основание развива концепцията за основна обмяна на веществата, давайки пример с хормоните на щитовидната жлеза. (Виж Глава 1.) Сестрата е имала хипотиреоидизъм, постепенно тя губи излишното си тегло, докато нивото на хормоните є се връща към нормалните параметри.

Не всички, които имат недостиг на щитовидни хормони, наддават на тегло – в действителност някои стават по-слаби, защото обмяната на веществата им е забавена и неефикасна.
Това може да засегне хора на всякаква възраст, но най-често се случва след тридесет и петата година.
Друга аномалия, която може да развали външния ви вид, е постепенно нарастващото през деня подуване на корема. Това не е мастно натрупване и може да се повлияе както от промяна на хранителния режим, така и от лечение на щитовидната жлеза.
Бучене в ухото. Това са дразнещ звън или пищящ шум, които обикновено се чуват само в едното ухо. Засяга две трети от страдащите от хипофункция на щитовидната жлеза. За разлика от бученето, предизвикано от други причини (изхабяване и спукване, увреждане), този тип бучене се повлиява добре от лечението.2
Глухота. Това състояние засяга една трета от страдащите от хипофункция на щитовидната жлеза. Ще забележите, че понякога не чувате телефонния звън. Дължи се на прякото въздействие върху слуховите нерви (от недостиг на Т4 в нервите), понякога положението е много сериозно, но се подобрява с лечението на щитовидната жлеза.
Промяна в гласа. Дължи се на отока на гласните струни и на езика, най-добре се забелязва при говорене по телефона. Докторът философ Робърт Ашър описва звуковия ефект като “лош грамофонен запис на сънлив, леко опиянен човек, който е настинал силно и има слива в устата”.
Рядко се стига до такова състояние. На пръв поглед това може да ви се стори много секси – гласът ви става малко по-дълбок и дрезгав в сравнение с обикновеното му звучене.
Непоносимост към студ. Нямате вътрешна топлина, така че се чувствате неприятно и мръзнете, докато всички останали се оплакват от топлината. Ръцете и краката ви са студени, подути и измръзнали, както при болест на Рейно.
В сравнение с другите хора при вас съществува по-голям риск да развиете охлаждане (хипотермия). Въпреки че с лечението на щитовидната жлеза нещата се нормализират, за това са необходими няколко месеца. По време на лечението поддържайте в дома си температура от 21 оС.
Сън. Пропускате четвъртия стадий на съня – най-дълбокия и възстановяващ тип сън. Липсата му ви прави уморени и сънливи по цял ден.
Хъркане. Партньорът ви е по-наясно дали сте предразположени към това страдание, но може да имате и “сънна апнея”. При нея честотата на дишането ви се забавя много по време на сън, после изведнъж рязко се ускорява и това може да ви събужда многократно през нощта. На сутринта не се чувствате свежи и имате главоболие.
Мускули. Постепенно мускулите отслабват и стават вдървени, може и да ви болят. Възможно е това да се отнася до всичките ви мускули, но по-специално засяга раменете и бедрата. Не можете да вървите дълго време.3
Болезнени спазми в прасците (крампи). Може да изпитате болезнено схващане на прасеца, докато се изкачвате по планини или при друго физическо усилие, защото имате лошо кръвообращение. Спазмите на мускулите могат да се появят и при покой, но само ако щитовидната ви жлеза е била засегната внезапно – например при операция или от радиоактивен йод, даден без достатъчна предварителна подготовка при лечение на хиперфункция на щитовидната жлеза.4
Стави. Както мускулите, така и ставите могат да станат сковани, болезнени и оточни поради задържане на течност в тях. Най-често се засягат коленете, пръстите, китките и вратът ви. За разлика от другите форми на артрит дискомфортът невинаги е най-силен само сутрин при първото ставане. Лечението на щитовидната жлеза ефикасно овладява проблемите, но може да мине година или дори повече до окончателното им възстановяване.
Изтръпвания и иглички. Има два механизма, по които недостигът на хормони на щитовидната жлеза може да предизвика това странно неприятно усещане в пръстите ви. Много вероятно е да е резултат от пряко въздействие върху нервите на ръцете ви, но в седем от сто случая това е симптом за карпално-тунелен синдром. Карпалните тунели са местата между костите на китката и дланта, където преминават сухожилията на мускулите, движещи пръстите на ръката. При хипотиреоидизъм сухожилията, както и други части на тялото ви, отичат. Това прави движението на пръстите болезнени и вдървени и в същото време предизвиква изтръпване и иглички.
Световъртеж и нарушаване на равновесието. Недостигът на хормони на щитовидната жлеза уврежда нервите. Нестабилността при излизане навън може да ви направи нервни, но ако става въпрос за проблеми с щитовидната жлеза, неприятните инциденти лесно могат да бъдат преодолени.
Тремор (треперене). Той се вижда особено ясно, когато вдигате чашата с чая. Както при изтръпванията и игличките, причината може да е недостиг на Т4 в нервите на ръцете ви.5
Прилошаване (колабиране). Много вероятно е да получите прилошавания поради слабото кръвообращение, което води до ниско кръвно налягане.
Менструация. Често менструацията става много обилна и на по-къси периоди, но в по-редки случаи също така може и да спре. Освен това има обща тенденция към кръвоизливи; ако се порежете, кръвта тече по-дълго от обикновено.
Стерилитет. Общ проблем и за двата пола. (Виж глава 5.)
Анемия. Може да получите или обикновената железодефицитна анемия, която се задълбочава от обилните менструални кръвотечения, или пернициозна анемия. Това е автоимунно разстройство от типа на болестта на Хашимото при хипофункция на щитовидната жлеза, но първо може да развиете анемия.
Констипация (запек). Много вероятно е това неприятно явление да засегне възрастните хора. Причината е в нервите, които контролират червата.
Не мислете, че ще страдате от всички изброени физически симптоми или от много от тях, но ако един или два се появят без видима причина, кажете на лекаря си. Може причината да не е недостиг на хормони на щитовидната жлеза, но си заслужава да се изследвате и ако се окаже, че е това, има лесен начин за излекуване.

В случая с Марион холестеролът насочи доктора към правилна диагноза. Фирмата, за която тя работеше, имаше интерес да поддържа здравето на персонала си в отлично състояние. След като всички минаха на преглед, оказа се, че Марион е на границата на допустимото ниво на холестерола в кръвта и съществува реален риск за здравето й. Това є дойде като гръм от ясно небе, защото беше на тридесет и пет години, съвсем слаба, без някакви сериозни оплаквания. Само дето от известно време се чувстваше уморена и отпаднала. Отдаваше го на сезона и на обилната си менструация. От време на време й се схващаше и вратът, но Марион смяташе, че е заради постоянната работа пред монитора. Изследванията на щитовидната жлеза установиха, че тя страда от недостиг на Т4 и жлезата й е леко увеличена. Лечението възстанови напълно здравето й и сега тя няма никакви оплаквания.