Фосфорът е минерал, който почти винаги присъства в максимално окисленото си състояние като неорганични фосфатни скали. Неметалният химичен елемент съществува в две основни форми - бял и червен фосфор, но поради високата си реактивност фосфорът никога не се открива като свободен елемент на Земята. Сиянието на фосфора произхожда от окисляване на белия (но не и червения) фосфор - процес, наречен хемилуминесценция.
Основното търговско приложение на фосфор и неговите съединения е като компонент на изкуствените торове. Фосфорът е важен компонент в производството на стомана, в процеса на продукцията на фосфорен бронз, както и в много други свързани с тях продукти. Фосфорът се добавя към мед за производство на фосфор-съдържащи медни сплави. Фосфатите се използват за направата на специални стъкла, които се използват за натриеви лампи.
Белият фосфор се използва в производството на боеприпаси, пиротехнически средства, взривни вещества, в родентициди. Той е изключително токсичен за хората, докато други форми на фосфор са много по-малко токсични. Професионална експозиция на бял фосфор може да възникне за работниците в производството на боеприпаси и други индустрии. Изложение може да се появи по време на военна употреба на съдържащи бял фосфор боеприпаси.
Фосфорът е от съществено значение за живота. Като фосфат той е съставна част на ДНК, РНК, АТФ, както и на фосфолипидите, които образуват всички клетъчни мембрани. Фосфорът е минерал, който придава повече здравина на костите и зъбите. Комбинацията от калций и фосфор запазва костите здрави, но ако има твърде много фосфор в организма, това може да доведе до вредни последици.
Остро (краткосрочно) перорално излагане на високи нива на бял фосфор и неговите съединения при хора се характеризира с три етапа. Първият етап се състои от стомашно-чревни ефекти, а вторият етап е без симптоми и трае около два дни. Третият етап се характеризира с бързо влошаване на състояние с тежки токсични ефекти върху стомашно-чревния тракт (повръщане, коремни спазми и болка), бъбреците, черния дроб, сърдечно-съдовата система и централната нервна система, т.е. полиорганна недостатъчност.
При поглъщане най-напред се появява усещане за топлина и пареща болка в гърлото и корема, придружени от чувство на интензивна жажда, гадене, повръщане, диария и тежка абдоминална болка. Усеща се миризма на чесън на дъха, на повърнатото и изпражненията.
Повърнатата маса и изпражненията имат блясък (луминесцентен) и са в състояние да причинят изгаряния при контакт с кожата. Летален изход може да настъпи в рамките на 24-46 часа поради сърдечно-съдов колапс.
Вдишването на дим от бял фосфор води до дразнене на дихателните пътища и очите и кашлица. Възможно е забавено начало на натрупване на течности в белите дробове (белодробен оток).
Дермалната експозиция на бял фосфор може да доведе до тежки изгаряния, които са некротични, жълтеникави, флуоресцентни под ултравиолетова светлина и имат миризма на чесън. Белият фосфор е много разтворим, лесно се абсорбира от кожата и може да причини системни ефекти.
Пари на бял фосфор при очен контакт предизвикват силно дразнене и усещане за чуждо тяло в окото. Това води до прекомерно сълзене, блефароспазъм и повишена чувствителност към светлина (фотофобия). Частиците бял фосфор са разяждащи и причиняват сериозно увреждане при контакт с тъканите. Те предизвикват увреждане на роговицата, включително перфорация и възпаление на вътрешността на очната ябълка (ендофталмит).
Хронична (дългосрочна) експозиция на бял фосфор и неговите съединения води до некроза на челюстта, наречена „фосфоризъм" или "челюстта на Луцифер". Прогресивните симптоми започват като локално възпаление или дразнене, последвано от подуване, язви и разрушаване на челюстта с перфорация на синусите или носните кухини и външно към бузата.
Хроничното промишлено излагане може да причини и възпаление на възпаление на дихателните пътища (бронхит), загуба на тегло и недохранване (кахексия), анемия и левкопения.
Не е известно дали хронична или повтаряща се експозиция на бял фосфор увеличава риска от репродуктивна токсичност или токсичност за развитието на фетуса.